Създаване на DVD на GigaBundle системата на Canopus

Създаването на DVD започва с конвертирането на завършен материал на StormEdit на твърдия ви диск в MPEG-2 елементарни потоци. Има много настройки за оптимизиране на крайния резултат, повечето от които са подробно застъпени в документацията на SoftMPEG енкодера. От първостепенно значение е големината на изходния файл. DVD-R дисковете понастоящем са ограничени до 4.7 GB. Нагласяването на видеопараметрите внимателно и компресирането на звука може да има като резултат DVD филми с прекрасно качество, които са дълги повече от два часа.

За да направите настройките, изберете File > Create File From Timeline… > Create MPEG From Timeline… от лентата с менюта на StormEdit. Това отваря диалогова кутия с множество подлистници. Първо изберете вида MPEG и вида на потока, който желаете. От другите подлистници също определете видеодетайлите, аудиодетайлите, филтрите и изходните файлове. След като всички параметри са настроени, можете да започнете процеса на конвертиране. Компресирането на Canopus SoftMPEG е изцяло самостоятелно и сревнително бързо, като протича на около четвърта скорост (това зависи от скоростта на процесора), като се използва еднократен процес, който дава отлични резултати. Изходният файл е малко по-малък от компилираните DVD файлове и се запазва на твърдия ви диск.

Редактирането и компилирането е следващата стъпка в процеса на работо. Подробностите варират в зависимост от използвания софтуер. GigaBundle пакетът включва SpruceUp, средство за редактиране от среден клас, което използва потребителски интерфейс с множество прозорци. С SpruceUp можете доста бързо да създавате DVD с различни надписи, което включва много филми и интерактивни менюта на няколко нива. Компилирането включва всички файлове за данни, създадени от MPEG2 конвертирането и редактирането, в директории и файлове, които отговарят на стандартния формат за записване на DVD, които се гледат на самостоятелни плейъри. SpruceUp записва файловете на твърдия диск, използвайки напълно самостоятелна процедура, която се изпълнява на около втора скорост. За да запишете DVD, трябва само да копирате компилирания файл от твърдия диск на DVD-R диска. С Panasonic LFD311, записването е самостоятелна операция, която се провежда на първа скорост за DVD-R.

Като използват системата Canopus, разработчиците могат да произвеждат DVD с отлично качество. Качеството се конкурира с това на комерсиалните DVD филми, създавани на двуслойни дискове. Изискват се някои допълнителни умения и техники, но добрият разработчик на VHS видео не би трябвало да има проблеми да научи каквото е необходимо за създаване на DVD.

Дългометражни DVD филми
По-нагоре засегнахме въпроса за настройката на SoftMPEG2 енкодера за аудио и видео конвертиране за създаването на най-добра картина за дългометражни DVD филми. Тази част ще навлезе в повече подробности относно въпросите и възможните решения за разработчиците на DVD-R филми на компютър.

Накратко, въпросът, който ще се разглежда е, че 4.7 GB свободно място на еднослоен DVD-R диск не е достатъчно за постигането на висококачествени резултати за дългометражни продукции без внимателно настройване на параметрите на MPEG-2 видеокомпресирането и използване на аудиокомпресия.

Звукът е първото нещо, което трябва да имате впредвид, защото мястото на DVD диска след записването на звука определя колко е останало за видеосигнала. SoftMPEG енкодерът на Canopus превръща DV аудиото в некомпресиран звук PCM (wav) или компресиран MPEG Layer 2. Като допълнение PCM звука може да се конвертира в компресиран AC-3 звук в отделен процес. И трите аудиоформата са висококачествени. PCM е универсално съвместим със самостоятелните DVD плейъри, но изисква широколентов поток от данни и затова не е добър избор при дълги проекти. Layer 2 е несъвместим с много самостоятелни DVD плейъри и не е добър избор ако предвиждате широко разпространение на DVD филмите си. Компресираният AC-3 звук поддържа нисък трансфер на данни почти универсална съвместимост със самостоятелните плейъри, но в момента е достъпен само със сравнително скъп софтуер за конвертиране. Във всеки случай, трябва да отделите внимание на аудиоформата.

Аудиоформатът, който използвате определя аудио audio bitrate. 16-битовията PCM стереозвук е 1,536 kbps. Layer 2 звукът варира от 128 до 384 kbps. AC-3 звукът също варира, но стереозвукът със CD качество е 192 kbps. Не забравяйте - по-високият bitrate на звука води до повече заемано място от звука и по-малко оставащо за видеосигнала. Настройте параметрите за звука в Audio Tab на SoftMPEG енкодера. Ако възнамерявате да използвате AC-3 звук, първо нагласете звука на 16-битов PCM и след това го превърнете в AC-3 формат.

Щом веднъж сте нагласили звука, преминете къв видеокартината. Подлистникът Video на диалоговата кутия на SoftMPEG енкодера има множество настройки. Настройките по подразбиране MP@ML 720 x 480 разделителна способност, променлив bitrate (VBR) и IBBP GOP шаблон дава отлични резултати. В документацията на енкодера е поместена подробна информация какво означават тези параметри.

Трябва да изберете среден или максимален видео bitrate. Това е източникът на повечето от проблемите, които начинаешите имат при създаването на качествени DVD филми. Просто казано, по-високият bitrate подобрява качеството на картината, но също така запълва по-бързо свободното място на DVD диска. Видео bitrate остава много важен въпрос пред DVD филми по-дълги от около 75 минути.

За филми до 75 минути има достатъчно място на 4.7 GB DVD-R за некомпресиран PCM звук и висок среден видео bitrate. Параметрите по подразбиране на SoftMPEG енкодерът от 6 Mbps средно и 6 Mbps максимално при некомпресиран PCM звук дават добри резултати. Увеличаването на максималния bitrate до 7.5 MB/sec не засяга големината на видеото (което се определя от средния bitrate), но на теория подобрява качеството на сложни сцени с минимално отражение върху простите сцени.

Ако използвате горепосочените настройки, няма да ви стигне мастото на DVD диска при филми над 75 минути. Тези ограничения могат да се избегнат по два начина, използвани поотделно или заедно. Първият начин е намаляване на bitrate, за да остане повече масто за видеосигнал с висок среден bitrate. Ако имате възможност за AC-3 компресия, или ако можете за използвате MPEG Layer 2 звук, трябва да компресирате звука. Въпреки това, компресирането на звука може за освободи ограничено място за видеоданните, а и не всеки може да компресира или за използва компресиран звук. Тук идва втората стратегия.

Вторият начин е намаляване на видео bitrate. Можете да намалите средния видео bitrate до около 4.5 Mbps без да нарушите драстично на картината. Среден bitrate от 4.5 Mbps. ще поеме филм около 100 минути с некомпресиран PCM звук. Намаляването на средния bitrate до 3.5 Mbps, което все още дава качество на картината значително по-добро от SVHS, увеличава капацитета на около 118 минути с PCM звук. Намалявайте максималния bitrate толкова колкото намалявате средния. 

За много дълги DVD филми комбинирането на двето отделни стратегии е най-подходящо. За двучасова програма с добро качество двойната стратегия е абсолютно необходима. Тя започва с компресиране на звука, последвано от компресиране на видеото при най-висок bitrate, който няма да премине капацитета на DVD диска. Следната формула пресмята видео bitrate, който се използва за запълване на DVD диск при избран аудио bitrate.

Видео bitrate [в bps] = (598,566,666 / времето [в минути]) - Аудио bitrate [в bps]

Формулата е много лесна за използване е универсално приложима. Наприме за 1 час и 50 минутен филм (110 минути) при 193 kbps. AC-3 звук:

Видео bitrate = 598,566,666/110 – 193,000 = 5,441,515 – 192,000 = 5,249,515 bps.

В този случай оставянето на 5% резерв за прости надписи, един среден bitrate от около 5.0 почти ще запълни DVD диска. За максимален bitrate, използвайте 7.5 mbps, което е около 50% над средния bitrate ще даде добре балансиран резултат в крайния вариант.

Какато вече споменахме, правилният изборна звук във връзка с оптималния видео bitrate са двете важни стратегии при създаването на дългометражни DVD филми. Тайната е да се освободи възможно най-много място за видеосигнала чрез компресиране на звука и след това използване на това място за видеосигнала. Процесът е прост и ясен и дава отлични резултати.